СЛАДКОВОДНИ РИБИ
начало бабушка балканска мряна бяла мряна бял амур бяла риба каракуда костур кротушка лин морунаш пъстърва платика распер речен кефал скобар сом толстолоб шаран щука уклей червеноперка

ЧЕРНОМОРСКИ РИБИ
барбуня делфин зарган илария калкан лаврак лефер лихнус морски дракон морски дявол морски кефал морска котка морска лисица паламуд писия платерина попче сафрид скорпид хамсия цаца черноморска акула черноморска скумрия

ПРОХОДНИ РИБИ
дунавска скумрия есетра змиорка моруна пъструга

Каракуда (Carassius carassius)

Каракудите (Carassius carassius) са род сладководни риби от семейство шаранови. В България се срещат два вида — Сребриста каракуда (Carassius carassius) и Златиста каракуда (Carassius auratus gibelio). Обитават застояли или бавно течащи води. Тялото е сравнително по-високо от това на шарана, но за разлика от него нямат мустачки и размерите са по-малки. Каракудата е една от най-разпространената у нас риба. Златистата каракуда достига до 40 см дължина и тегло до 1,5 кг. При сребристата темпът на растеж е доста по-бърз и тя достига до 45 см дължина и тегло до 3 кг. Общо взето се смята, че обикновената каракуда се развива повече във височина и расте много по-бавно от сребристата си братовчедка. Тялото на златистата каракуда е странично сплескано и силно изгърбено във височина. Гърбът е тъмно бронзов, а страните са златисти. Люспите са едри и ясно откроени. При сребристата люспите са малко по-едри, а гърбът на рибата тъмнее в зеленикаво, маслиново до сиво-черно. Страните са матово сребристи. И двата вида каракуда са пословично издръжливи и непретенциозни към водите, които обитават. Това е една от нашите риби, които могат да оцелеят във вода с минимални количества разтворен кислород. Минималното количество кислород далеч не е единственото постижение на шампионката по оцеляване в нашите води. Най-добре се развива в гьолове, блата, и стари речни корита, микроязовири, баластиери, долните бавни течения на реките и големите ни язовири. През зимата особено в по-плитките водоеми рибите се забиват в тинята и изпадат в летаргия. Ако зимата е студена и водоемът замръзне до дъно, това ги спасява от смърт. Изобщо това е най-издръжливата риба е нас. Използва се за стръв при улов на хищници. Храни се с червеи, ларви, жито, царевица ...

Лови се както на дъно така и на плувка. Желателно е да захраните мястото където ще ловите. В захранката може да добавите нарязани торни червеи или бели. За стръв се използват бели, земни и торни червеи, жито, царевица, хляб, качамаци и кюспе. Тя е обект на спортния риболов. Месото и е бяло с много кости. Няма добри вкусови и кулинарни качества. Предимно се яде пържена. Минимално допустимите размери за улов на златиста каракуда (Carassius carassius) е 15 см. сребриста каракуда (Carassius auratus gibelio) е 15 см. Също я наричат таранка.

Copyright © Любомир Лаков   liubo_lakov@abv.bg  2011.   Всички права запазени.