Бяла риба, Рибите в България

СЛАДКОВОДНИ РИБИ

начало бабушка балканска мряна бяла мряна бял амур бяла риба каракуда костур кротушка лин морунаш пъстърва платика распер речен кефал скобар сом толстолоб шаран щука уклей червеноперка

ЧЕРНОМОРСКИ РИБИ

барбуня делфин зарган илария калкан лаврак лефер лихнус морски дракон морски дявол морски кефал морска котка морска лисица паламуд писия платерина попче сафрид скорпид хамсия цаца черноморска акула черноморска скумрия

ПРОХОДНИ РИБИ

дунавска скумрия есетра змиорка моруна пъструга

Бяла риба (Stizostedion lucioperca)

Бялата риба е от семейство костурови. Тя е хищник, който заради бързото си израстване постепенно се превръща в главния "чистач" във водоема. Обича дълбоки, чисти и бистри води с каменисти, чакълести или пясъчни дъна. Бялата риба е отличен плувец който атакува светкавично. Но що се отнася до борбеността, тази риба не оказва голяма съпротива при вадене. Според някои биолози това ставало най-вече от парализиращ страх. Други твърдят, че понеже най-често тя нагълтва дълбоко и се закача в меката част на глътката, болката я принуждава да се предава лесно. На дължина бялата риба може да стигне около 120-130 см, а на тегло дори 15-20 кг. Бялата риба има тънко и източено вретеновидно тяло, с характерните за костуровите риби две гръбни перки. Те са покрити с тъмни петна и ивици, като първата е с остри бодливи лъчи. Втората е без шипове. Люспите и са ситни, твърди и здраво захванати за кожата. Главата е конусовидна с голяма уста и силни челюсти, осеяни с дребни остри зъби, сред които ясно се открояват големи игловидни горни и долни кучешки зъби. Гърбът е по-тъмен, сиво зеленикав, сиво кафяв, като страните стават по-светли до матово бяло към корема. Подобно на костура отстрани тялото е покрито с 8-10 по-тъмни широки ивици. Част от тази окраска преминава и по гръбните перки, и по опашния плавник. Този силует се запазва докъм 40-50 см, след това обаче започва нарастването и в ширина и рибата чувствително наедрява. У нас бялата риба се среща в река Дунав и в устията на големите ни реки, вливащи се в него, в язовирите "Лобош", "Искър", "Батак", "Пясъчник", "Копринка", "Тича" , "Сопот", "Тракиец"... В храната и попадат предимно плевелни рибки с продълговата форма на тялото, поради тясното и гърло. Затруднява се когато трябва да погълне по-широка рибка. Бялата риба е предимно нощен ловец. С големите си очи тя вижда отлично и в почти пълна тъмнина. Така че в ясните слънчеви дни можем да я срещнем само при сутрешното или вечерното ловуване в плитчините. Слаба активност през деня. Движи се предимно на стада и обича дълбоките води. У нас има и още един вид бяла риба, който обитава само Дунав.(Stizostedion volgense) е по-малка . Тя достига до 50 см на дължина и тегло до 2 кг. Няма кучешки зъби. Преди сме имали добра популация от морска бяла риба(Stizostedion marinus)но днес тя е много рядък вид и е включена в Червената книга на България. Морската бяла риба е с дължина до 50 см и достига тегло от 2 кг.

За бяла риба не се захранва. Лови се на жива стръв и на изкуствени примамки. Естествената и храна са бабушките, уклейките, кротушките, червеноперките, щипоците и др. малки рибки. Най-добре е рибките да са до 10 см. Живите рибета са по-добра стръв от опашки, мъртви рибки или парчета от тях, независимо как са влачени или монтирани. Червеите – торните и земните, са подходящи само за ранната пролет, и то за по-дребните риби. Начините на риболов са няколко. На дъно, плувка, спининг, "тролинг" система "Драшкович" НА ТЕЖКО на жива стръв се използва предимно подвижното олово. То трябва да е тежко, за да не помръдне, когато риба поеме стръвта и повлече. Ако оловото не е достатъчно тежко, то не пропуска влакното през дупката, а може да помръдне и да уплаши рибата. При положение, че дъното е обрасло с водорасли, се използва монтаж с долно олово, над което линията се изпъва, като стръвта се плъзга по нея или чрез нанизано булдо, или чрез повод на вирбел. И в двата случая може да имаме задължително долен ограничител на метър от оловото, за да не се скрие рибката в водораслите. Има и няколко специфични монтажа за риболов с мъртва рибка. Първият е просто като на чепаре с долно по-леко олово. Техниката на воденето му е на придръпване, както се прави и при костура. Замятаме, чакаме да падне на дъното и с обиране с пръта придаваме движение на стръвта. Паузите и забавянията влизат задължително в играта. Вторият начин е известен като системата "Драшкович". При него имаме монтаж на рибката на стоманена тел, огъната като голяма безопасна игла. В предния и край се поставя тежест, позволяваща добро замятане. На халката на тази тежест се закачват поводите на двете тройки и допълнителната тънка жица обвиване на главата на нанизаната рибка. Системата е употребена за пръв път от откривателя си Алберт Драшкович през 1967 г. В повечето случаи бялата риба хваща живата рибка, стиска я, докато я умъртви, за да не є избяга, и чак след това я обръща с главата напред за гълтане. За това не се бърза със засичането. След кълването се чака поне няколко секунди, влакното се обира и се чака да започне да се изпъва. Тогава се засича. На шпионката се оставя голям аванс и тя се оставя да легне на земята, или пред първия водач на върха се защипва малко топче от стиропор, а бигелът е отворен. Вторият начин не дава шанс за оплитане като при шпионката, но пък не е добър за ден с вятър. При всички случаи при класическите монтажи се засича след изтеглянето на оставения запас от влакно и когато линията започне да се изпъва. Блесните може да са и по-големи, но с удължена форма. Те са за по-хладните сезони. Въртящите са от №1 до №4, а клатушките може и да са по-големи. Воблерите и особено рапалите са хит от последните години. Сега обаче на ход са контролирано водените туистери с допълнителен жив дъждовен червей, есенции и други комбинации. Риболова на силиконови примамки е много успешен и атрактивен. Привлекателен е и риболова на "тролинг". Здрави влакна, пръчки, макари и се влачи близо до дъното. На сонара се вижда къде са рибите на дъното или в средните слоеве на водата и там се подават воблерите. Месо на бялата риба е бяло и с добри вкусови качества. Става за пържене, задушаване, паниране, желиране и за печене. Ако го слагате на скара, го намажете с мазнина. Ето и една рецепта за Филе от бяла риба по провансалски - Продукти: 1 Филе от бяла риба. 2 Пресни домати. 3 Зехтин. 4 Олио. 5 Чесън. 6 Магданоз. 7 Сол. Филето се осолява, маринова и се подрежда в тава с малко вода. Добавете и 2 ч.л. маргарин. Доматите се пускат цели във вряща вода и веднага се изваждат, след което се обелват. Нареждате доматите цели в тавата при рибата. Добавят се подправки на вкус и се пече в умерена фурна. Като се изпече филето, се изважда заедно с доматите, като внимавате да не се разпаднат. Подреждат се в голяма чиния за сервиране. В средно дълбок тиган се слагат по малко зехтин и олио да се загреят. Добавя се ситно нарязания чесън. 8. След като чесъна започне да става прозрачен се добавя ситно нарязания магданоз и малко бяло вино. Като се запържат чесъна и магданоза се добавя соса от печеното филе и се приготвя сос който се подправя на вкус. С него се заливат филето и доматите. Поднася се с гарнитура по желание - варени или задушени картофи, зелева салата ... Минимално допустимите размери за улов на бяла риба (сулка) (Sander lucioperca/ Stizostedion lucioperca) е 45 см.