Костур, Рибите в България

СЛАДКОВОДНИ РИБИ

начало бабушка балканска мряна бяла мряна бял амур бяла риба каракуда костур кротушка лин морунаш пъстърва платика распер речен кефал скобар сом толстолоб шаран щука уклей червеноперка

ЧЕРНОМОРСКИ РИБИ

барбуня делфин зарган илария калкан лаврак лефер лихнус морски дракон морски дявол морски кефал морска котка морска лисица паламуд писия платерина попче сафрид скорпид хамсия цаца черноморска акула черноморска скумрия

ПРОХОДНИ РИБИ

дунавска скумрия есетра змиорка моруна пъструга

Костур (Perca fluviatilis)

Типичен хищник, дал името си и на семейство си костурови, добре представено и в нашите води. Стадна риба, водеща типично дневен начин на живот. Риба с отлична приспособимост към всякакви дълбочини и води. Костурът днес може са се открие дори в реки с бързо течение, с изключение на пъстървовите зони. В същото време той вече се е настанил и в покритите с водорасли типично лински блата. На дължина е в състояние да достигне до 50-60 см, а на тегло до 5 килограма. Всичко обаче зависи от условията на обитаване. При костура има и типично израждане на популацията поради пренаселване на даден водоем и липса на регулиращи развитието му врагове. Понякога той се размножава взривно и в следващите няколко години потиска останалите обитатели на водоема. Тази "победа" обаче го обрича на израждане и на размери на хищно джудже. Тялото на костура е странично сплескано, но скъсено и високо. При по-едрите екземпляри е характерна гърбица и значително по-дебело, налято тяло, отколкото при младите риби. Люспите са ситни, много твърди и почти не могат да се отделят от дебелата му кожа. Главата е сравнително малка, с голяма, силно отваряща се уста със ситни зъби. Очите са големи и оранжеви. Гърбът на рибата е сиво зеленикав или тъмно сив, понякога и кафеникав. Страните са по-светли, като по дължината на тялото има отчетливи тъмни ивици. Броят на тези прикриващи хищника шарки е от 5 до 9. Гръбните перки са две последователни, почти една до друга, но отделни, с бодливи лъчи. Изобщо цялата риба е някак драскаща на пипане и бодлива. Долните плавници и опашната перка са оранжеви, като само първият чифт зад хрилете е жълтеникав. Цветовете обаче не са абсолютна даденост - като при повечето хищни риби те силно зависят от особеностите на околната среда. Поведението на костура е лесно предвидимо. Той се храни само по светло. Сутрин на ята тръгва към плитчините, за дребни рибки. Нощта прекарва в дълбокото. Придвижването обикновено е на стада, съставени от близки по размер риби. Ако се срещнат два пасажа с голяма разлика в размера се получава канибализъм. По-едрите парчета се движат по-предпазливо и се държат винаги на границата с дълбочина, което им вдъхва сигурност. Само най-огромните костури живеят самотно в най-дълбоките ями, край камари от камъни и скали. Женските екземпляри са отчетливо по-едри от самците в пасажа. Освен денонощните миграции костурът предприема и сезонни пътувания. Есента при първите по-сериозни захлаждания костурите минават в по-дълбоки и топли води. Зимата прекарват в активно състояние и често именно те са най-многобройните риби при подледния риболов. Напролет преселението отново изкарва ятата костури към плитчините, където са и дребните рибки. Практически костурът е целогодишен обект на спортния риболов.

При изявения хищник захранката направо е глезотия. Но ако тя се употребява в пестеливи количества при зимен излет на лед, значи действа професионалист. Захранката от щипка кълцани червеи или червенки също подобрява кълването на вече откритото ято и го задържа под дупката. Класическата стръв за добър костур без оглед на сезона са дребните рибета. И макар че с огромната си паст костурът е в състояние да налапа риба, наполовина колкото него, най-добри си остават рибките до 5 сантиметра на дължина. Ако все пак искаме да сме перфектно подготвени, рибетата с удължен силует са по-подходящи. Най-добре е обаче да не правим много експерименти, а да се стремим да намерим от тези дребосъци, с които той се храни във водоема си. В случай, че не е възможно да се осигури жива стръв, може да опитаме е на мъртви рибки или дори на парчета от тях. Резултатите са по-слаби, но дори опашки от цаца често се приемат с охота. Торните, белите и земните червеи също вършат работа. Лови се предимно на дъно и плувка. С успех се прилага и спининг риболова. Налита добре на блесни понякога и на воблери. На блесна не бива да се бърза. Тя трябва да се води в дълбокото, дори с известни паузи и ускоряване след това. Самата риба плува по подобен начин. На туистер се правят също паузи и се помпа, докато хищникът се раздразни и атакува. Може се лови дори на изкуствена муха с шнур. Използва се за стръв при риболов на щука и сом . Бялата риба също налита на по-дребни костурчета. Костура има бяло, полупрозрачно месо. Няма много добри вкусови качества , но на много хора се харесва пържен. Хубаво е да се одере и се получават малки филенца, които стават за пържене и задушаване. Като одерете рибките не изхвърляйте кожичките. Изпържете и тях с брашно, като ги пържите първо от вътрешната страна, за да не се свият. Леко препържени, те са по-вкусни от самата риба. Отнася се за по-малки от 20 см. рибки. И бъдете сигурни, че те първи ще изчезнат от чинията. Минимално допустимите размери за улов на костур (Perca fluviatilis) са 12 см.